Кратка история на обряда “Емюлейшън” и на ритуалната книжка

           Обрядът „Емюлейшън“ носи името на Ложата за усъвършенстване „Емюлейшън“, чийто комитет е пазител на този конкретен обряд и с чиито пълномощия се издава ритуалната книжка. Ложата за усъвършенстване „Емюлейшън“ се среща ежеседмично всеки петък от октомври до юни във Фриймесънс Хол^[1]Freemasons Hall (англ.) – Палата на Свободните зидари – Седалището на Обединената велика ложа на Англия, където се … Continue reading на Грейт Куийн Стрийт в Лондон, където показва и демострира церемониите и масонските лекции според обряда „Емюлейшън“.
През юни 1816г новосъздадената Обединена велика ложа на Англия одобрява и утвърждава за ползване ритуалните форми и практики, демонстрирани от специално сформираната за изготвянето им Ложа на помирението^[2]Lodge of Reconciliation (англ.) . (Церемонията по инсталиране^[3]Церемонията по въвеждане в длъжност на Майстора на ложата е окончателно установена през 1827г. ) От тогава Великата ложа рядко е одобрявала промени, като по-забележителни са тези от 1986г, свързани с обетите, за които се споменава в предговора.
Ложата за усъвършенстване на майстор-масони „Емюлейшън“^[4]Emulation Lodge of Improvement for Master Masons (англ.) , както всъщност е пълното ѝ име, се среща за пръв път на 2-ри октомври 1823г и от тогава насам се събира редовно без прекъсване. Тя е сформирана специално за майстор-масони, с цел да обучава онези, които желаят да се подготвят за сан или за трона в ложите си. Основателите й са предимно от ложите за обучение „Бърлингтън“, основана през 1810г и „Пърсивиърънс“^[5]perseverance (n), (англ.) /pəːsɪˈvɪər(ə)ns/ – постоянство, упоритост, настойчивост, основана през 1817г. И двете ложи обучавали на ритуалите, одобрени от Великата ложа, но се концентрирали повече на работата в първа степен и подготовката на кандидатите. В началините години обучението е било изцяло чрез масонски лекции, каквато е била наложената практика от ложата на Великите стюарди. Тези лекции подробно описват церемониите. Обаче, към 1830г, в съответствие с разрасналате се вече обща практика, самите церемонии също били репетирани и постепенно това придобило превес над лекциите по време на седмичните демонстрации, макар че все още практиката е всяка седмица да се демонстрира и церемония и лекция.
        Политиката на комитета винаги е била да бъде запазен ритуала колкото е възможно по-близо до вида, в който първоначално е одобрен от Великата ложа и да не допуска промени, които не са одобрени от същия източник. Оттук произтича и репутацията на Комитета да не приема неодобрени или случайни промени в цере- мониите, както и да поправя всяка появила се грешка, за да се предотврати нейното установяване в практиката.

Разбира се, съществуват много варианти^[6]Приети от ОВЛА варианти на ритуална работа са „Йорк“, „Тейлърс“, „Уест енд“, “Бристъл”, „Стабилити“, … Continue reading на практикуванто на масонските ритуали и тук не се твърди, а и не бива да се твърди, че даден вариант е правилен, а друг – не. Всяка ложа е свободна в избора си на вариант за нея и избора и традициите на ложата в това отношение са водещи. Комитетът „Емюлейшън“ вярва, че вариантът „Емюлейшън“ е възможно най-непроменен спрямо първоначално одобрения през 1816г. ритуал и го предлага именно на тази основа.

      Едва през 1969г. комитетът официално предоставя печатан ритуален наръчник на обряда „Емюлейшън“. Това се дължи на становището на Великата ложа, което тя твърдо отстоява дълги години след 1816г., че ритуалът не трябва да бъде полаган на хартия. Така, вероятно в продължение на около половин век, за мнозина един- ственият начин за научаване са били устните наставления и повторението. Такава възможност предоставяли седмичните сбирки на „Емюлейшън“ и на други подобни ложи. Ръкописни и печатни ритуали все пак се появили, макар че от разликите между тях изглежда, че не са били съвсем прецизни. Печатните книжки с ритуала започват да стават по-общоприети едва през 70-те години на XIX век. Оттогава насам са публикувани множество от тях, някои претендиращи, че представят системата на обряда „Емюлейшън“, но нито една от тях не е имала каквото и да било одобрение от ложата за усъвършенстване „Емюлейшън“. Самата ложа „Емюлейшън“ отказва да подкрепи официално издание чак до 1969г.

      С предоставянето на печатана книга и чрез последвалите издания, комитетът би желал да подчертае, че макар книгата да е несъмнено полезна, тя не може да замести организираното присъствие, преподаване, репетиране и изучаване в ложите за обучение и усъвършенстване, където описаното в книгата оживява.