Масонството в Англия се характеризира със значително разнообразие от ритуални практики в отделните части на страната. Тази пъстрота се дължи на начина, по който Занаятът се е развивал още от най-стари времена. В същото време в едно основно и главно отношение всички те са практически еднакви: репликите и всички говорими части са унифицирани за всички ритуални практики. Това е дело, което започва по време на обединението от 1813г. и достига настоящото си ниво на единенние и унисон през 1986г., когато от текстовете са премахнати т.н. “наказания”.
В началото на 18-ти век – в 1717г. – няколко ложи се събират, за да създадат първата Велика Ложа в Англия. Тя има за цел да обедини, координира и синхронизира практиките в Занята. Това се оказва сериозно предизвикателство с оглед многообразието на ритуалните традиции в различните провинции, а също и начините за съобщаване и комуникация по онова време. Не е учудващо, че към края на 18-ти век в Англия съществуват вече две съперничащи си Велики ложи, които разговорно различават като Ложата на модерните и Ложата на древните. Oсновните различия между двете Влики ложи са на ритуална, а не на доктринална основа – как се работи в ложата, колко степени са в Занаята и какво включват те.
Първата сериозна стъпка за унифицирането на различните традиции е по времето на обединението на Модерните и Древните под името Обединена лелика ложа на Англия през 1813г. Тогава се сформира и Ложата на помирението с основна цел да създаде единен ритуал. Ложата на помирението има временен и оперативен характер – в нея традициите и обредите на различните ложи-членове се изучават, осъвместяват и прецизират. Тя е едновременно висша ритуална комисия, висша доктринална комисия и висш първичен еталон за подражание за новите обреди.
По това време издаването на какъвто и да е ритуал дори под формата на ръкопис е абсолютно неприемливо и подлежало на строго порицание и санкции. Предаването на знанията за ритуала и традициите зависи от добрите умения и памет на участниците и присъстващите. Тяхна задача е да предадат в своите ложи одобрените практики чрез ревностно подражание – “емюлейшън” (англ. – emulation) – на видяното, чутото и преживяното по време на демонстрациите.
В края на своята работа експертите от Ложата на Помирението организират специални ритуални демонстрации, на които са поканени многобройни представители на ложи от Лондон и различните провинции.
Всички днешни английски обреди са производни на ритуала, създаден от Ложата на помирението, с изключение на определени ложи в Бристъл и северна Англия, които са запазили някои от по-старите си практики. Ложата на помирението е разпусната през 1816г., след като успешно изпълнява целите си.
По същото време се създават множество Ложи на Усъвършенстването, които поемат върху себе си задачата по обучението и разпространението на одобрената ритуална работа.
Най-старата все още действаща ложа е Ложа “Стабилити” (Stability Lodge; stability – англ. – усотйчивост) основана през 1817г. Тя е последвана от Ложата за усъвършенстване “Емюлейшън” (Emulation Lodge of Improvement) през 1823г.
Скоро след това се появяват две много важни личности в историята на ритуала на Занаята – Питър Гайлкс, който се записва в “Емюлейшън” през 1825г. и Джордж Кларет. И двамата многократно са посещавали Ложата на помирението. Гайлкс става известен учител на “Емюлейшън” и две години след смъртта му през 1833г. Кларет издава книга с ритуалните практики на Гайлкс. През 1838г. той издава и първата книга с всички три степени, както и Интронирането на Майстор и Отличаване на сановниците. От тези първи издания води произходът си и ритуалът, известен днес като Обряд на Тейлър, което е описано по пространно тук.
В края на 19-ти и началото на 20-ти век излизат множество варианти на обредите. Някои от тях са координирани от асоциации и комитети, други остават “необвързани”. Над 40 ритуални варианта са публикувани, а има може би стотици по-малки обреди, някои от тях – уникални за единични ложи.
От разпускането на Ложата на помирението през 1816г., ОВЛА близо 150 години не се произнася по ритуални въпроси. През 1964г. обаче отново взима отношение по унифицирането и единението на основните учения на Масонството.
В тримесечния бюлетин на Великата ложа от 1964г. е публикувана резолюция за одобрението на по-свободните варианти на наказанията в обетите на Занаята. Начините, по които те биват вградени в ритуалната работа, са оставени за реализация на отделните обучаващи организации и на ложите за инструктаж, които практикуват необвързаните с асоциации обреди като Тейлър, например.
През май 1965г. Хари Кар – тогава секретар на ложа Куатор коронати No. 2076 (ложата за Масонски изследвадния) – организира и оглавява среща на представителите на няколко от по-популярните необвързани с асоциации обреди. Главната цел е да се съгласува стандартна форма на изказа на разширените варианти, базиран на формата, която установените обучаващи организации вече ползват.
Още същата година, през 1965г, към ОВЛА се създават ритуални комисии, които да координират и упражняват контрол над необвързаните с асоциации дотогава обреди като Тейлър, Юнивърсъл и други. Те сформират обучаващи организации – ложи за усъвършенстване и демострационни ложи, чрез които съответните обреди са координирани и изгладени.
Днес, 300 години след основаването на Великата ложа на Англия, ритуалът на Занаята на Острова е с единни текстове и думи и многообразни и пъстри обредни традиции на самата работа в ложите.
